ХХ корабен дневник 8.11.2013

Добро утро приятели,


Наскоро обсъждахме с приятели от долината, любимата ми напоследък тема за прабългарите. 
 Бих искал да ви препоръчам книгата на Спас Мавров – Български сакрални приказки. Бих бил още по-щастлив, когато няма да има българин, който да не знае думи като ОРЕНДА, САРАКТ, ТАНГРА. В тази връзка препоръчвам горещо поредицата "Тангра" на Токораз Исто и моля всички пречупени философи, промити от силите, които не желаят нас българите да ни има на белият свят да престанат да виждат историята като кастриран катър, защото нашата история е буен жребец, който предпочита достойната смърт, пред живота на колене.

Преди да поканя в студиото Свилето, искам да направя едно съобщение: 
 Хепи Хорсес има малък офис/ клуб в София, където всеки би могъл да се запознае с нашата агенция "Напред към природата", да опита какво произвеждат българските земеделски производители, да вземе от библиотеката, в която искаме да съберем най-ценните български текстове. 
В тази връзка ние търсим домакин на клуба. Подходящи са хората с универсални възможности на творци и с едно единствено качество, любов към Земята. Заплатата, стига да има такава, няма да ви стигне. Работно време – „само един живот не е достатъчен..” Длъжностна характеристика – да е готов да служи за постигане на щастието на щастливите коне и техните приятели сред хората. Това е. СиВи не е необходимо. Интервю и урок по езда са задължителни за желаещите. :)

-Здравей Свиле, ти как си представяш българският народ да преодолее кризата на която сме свидетели днес?

-в идеалния вариант, Българинът би си дал сметка, колко от нещата, които "иска"и "трябва да има"- са наистина необходими, и как тази химера за повечето възможности и по-добрият живот в големия град и чужбина, е само уловка целяща да го пороби още повече, и вместо да се остави да бъде погълнат от тази паст на системата, би се върнал към истинските си корени- към селото. 

Би намерил радост в малките неща и би заживял щастливо, грижейки се за прехраната си, като работи заедно със семейството си, защото през вековете той е доказал че това го умее. 

Но това все пак е идеалният вариант и за съжаление, в реалността, за да стане това, трябва колективното ни съзнание да бъде с по-висока вибрация, постигането на което отнема доста време, но аз съм сигурна, че ще пораснем и до този момент. 

А за сега, бихме могли да оцелеем използвайки доказаният закон за привличането – концентрираме се върху хубавите неща, които ни се случват и успяваме да привикаме все повече от тях. 
Отделно трябва да спрем да обвиняваме вечно друг за ситуацията в която се намираме-световната криза, политиците, шефа, жената/мъжа, децата… Ако успеем да поемем напълно отговорността само и единствено върху себе си, ще можем занапред да правим по-осъзнати и мъдри избори. 

А ако към това, прибавим и древната практика да се събуждаме и лягаме с думата „благодаря” на уста, което понякога е равносилно на молитва и медитация, то тогава успехът ни е гарантиран.



Коментари