много тъжно видео, което признавам, дори не можах да изгледам до края, стана причината за днешната публикация. може би вие ще имате повече кураж, но аз не успях. Тук в природата, почти всичко се рециклира и влиза в употреба, но въпреки това смятам себе си еднакво отговорна за случващото се. Аз мисля да се справя със съвеста си по следният начин:
Имение Хепи Хорсес ще продължава да прави всичко по силите си, за да намали екологичният си отпечатък и ще посвети огромна част от дейността си на това да обучава всички, които ги е грижа, и най-вече децата, на това как можем да избегнем подобни пагубни резултати. На първо време ми хрумват тези простички стъпки:
1. като ги запознаем с правилният начин на сметоразделяне
2. като ги запознаем с възможността да се използват неща за многократна употреба- устойчиви неща от устойчиви материали, алтернатива на всички еднодневки
4. като ги запознаем с многобройните креативни начини да се даде втори живот на нещата. Не само креативно-рециклиране :), но и надциклиране :)
5. като, чрез личният пример на това което правим, ги заразим с чистата любов към природата и животните, която и ние изпитваме, а от там и към цялата планета, което ще загнезди у тях чувството на уважение и отговорност, към Земята, на която всички ние гостуваме за малко. Запознавайки ги с особеностите и изискванията на отделните видове в една система и идеята, че всички тук- камъни, растения, животни и хора сме взаимосвързани и важни един за друг.
Коментари
Публикуване на коментар